Днес получих градивна критика за един мой разказ. Прекалено градивна бих казала, защото даже ми се уби желанието да го редактирам и да изчистя правописните грешки, допуснати по-скоро защото е написан на един дъх.
Може би имат основание критиките отправени към разказа и "моя" стил, но наистина ми дойдоха в повечко, така наведнъж поднесени.

Наистина ли е чак толкова натруфено, наистина ли подценявам читателя с прекалено подробно описание и ненужни обстоятелства.

Наистина ли звучи като написано от някое младо момиче, което го тресе хормона и романтиката...

Подвеждащо ли е началото ...

Става ли ясно, че Малката фея е човек или буду съмнение, че е някакво незнайно какво същество....

Става ли ясно какво се има впредвид под "дяволки желания" в контекста на разказа и по-точно на описанието на характера на Малката фея...

Вярно е, че това са въпроси върху които на съм се замисляла. Може би защото никога и не съм претендирала, че мога да пиша.
Не пиша този постинг за да се оплаквам. Напротив. Радвам се на различните мнения. Просто бих искала да чуя и други мнения. Любопитно ми е!

Разказа, за който става въпрос е "Малката фея"!
 

Зайче, зайче не подскачай
като от пчели подгонено.
От думи зли не се докачай,
в своя стил пиши спокойно...... :)))))

Просто изтрий градивната критика....
Или казано по друг начин - тегли и една майна :)
Пишеш страхотно :)))))

Хубаво е да има градивна критика. Така мога да погледна от друг ъгъл нещата. Точно заради това ми се искаше да чуя и други гледни точки.
А че си харесвам нещата такива каквито са, спор няма по въпроса. Колкото и нескромно да звучи. Мое си е и ми доставя удоволствие. ;)

И понеже наскоро ми умря любимото кученце, съвсем се разциврих, ред сълзи, ред сополи. Зайо, хич да не ти пука. След като с твоите думи можеж да разплачеш хората, да предизвикаш някакви емоции, значи разказът ти е постигнал целта си. Критик всеки може да бъде, но не всеки може с написаното да стигне до сърцата на хората, а ти го можеш. Дерзай! Усмихната и лека седмица.

Благодаря за хубавите думи. Съжалявам за кученцето. Всъщност описанието на кученцето в разказа и името й са истински. След 5-6 години все още ми липсва. Но това е живота.
Много усмивки желая и ако имам скоро муза и време ще ви потормозя с още нещо надявам се. ;)

Ще ти кажа нещо: градивна критика не се дава с лека ръка. Трябва да ти кажа, че за осем или девет години в интернет съм получил само на два пъти подобна. Във вторият случай даже си беше чисто приятелско мнение за което просто съм бил вътрешно подготвен за да разбера от двете изречения какво точно и конкретно може да заменя в един стих за да се вдигне качеството му. Стотици само са били с претенциите на критици, а обикновено са си чисти головодници. Критикът е висока класа, той е капацитет, даже да не е тежкар като нрав, отговорността му го прави такъв. Трябва да молиш такъв за критика. Това което се излива в интернет и се нарича "критика" в повечето случаи си е критикарство в най-кръчмарския му вид, а зад големите претенции се крият големи головодници.

Благодаря ти Стеф. Реагирах остро, защото първо не съм молила за подобна критика. Мислех, че пускам в място където всеки може да сподели какво е написал. Грешката е моя, че се набутах там. Не съжалявам обаче.
Второ, наистина градивна критика, която има за цел да надгражда а не да унищожава бих възприела и бих се вслушала в нея.
Това, което се изля там си беше помия. И продължава да се излива. Умишлено не цитирам ... а може би трябва, не знам.
И трето, но не на последно място по важност е това, че критикът трябва да е преди всичко авторитет в моите очи. Човек, който уважавам и ценя мнението му.
Ти си такъв за мен. И това не са просто приказки!
Спомням си как ми е искаше в началото да чуя точно твоето мнение. Как си мислех, че си толкова далечен и недосегаем и едва ли ще си губиш времето да четеш нещо мое. Спомням си и колко бях щастлива и все още съм, когато си казваш мнението.
Нямам никакви претенции да съм можеща и пишеща. Точно заради това не разбрах, защо ме пометаха по този начин. И повярвай ми аз тук съм написала само някои акценти на "забележките", една незначителна част от "критиката", която граничи със заяждане.
Но хора всякакви, какво дасе прави. Свят широк и шарен.

Май този път, който сме поели е така. Разкриваш душа, а някой си чеше егото, пренебрежавайки я. Продължавам и аз да получавам крайно некомпетентни, но за сметка на това крайно самоуверени псевдо-критикчни, по-скоро обидни отзиви.

Може би наистина няма спасение от подобни дребни душици. Обещавам си следващия път да не се ядосвам. Явно няма смисъл просто.
Много усмивки ти желая Стеф. :)

под опашчицата!

Съвет Пегасов!

Хубав съвет, благодаря ;))