Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05.2010 11:29 - Малката фея
Автор: zaycheto Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6277 Коментари: 7 Гласове:
6




Малката фея, всъщност не беше вече толкова малка. Нейното телце беше крехко, слабичко и нежно. Тя имаше малки и стегнати, приятно закръглени гърди. Стегнато дупе, леко вирнато нагоре. Имаше разкошна дълга до дупето коса с цвят на кестен. Очите й бяха кафеви, с формата на бадем, излъчващи много топлина, невинност и мъдростта на бухала. В нейното същество по странен и неповторим начин се бяха вплели невинността на дете, мъдростта на възрастен човек и дяволски желания.

Наричаха я “Малката фея” защото от малка приличаше на фея. Беше едфирно същество с прозрачна кожа и разкошни къдрици, които в последствие придобиха цвета на кестен. Беше мило и нежно дете, харесваше се на всички. Майка й мечтаеше тя да стане балерина…Тя мечтаеше да стане ветринарен лекар. Просто обожаваше животните. В крайна сметка не се случи нито едното, нито другото. Живота я завъртя в съвсем различна посока. Професията, която тя си избра беше също хуманна. Щеше да помага на хора, който са изпаднали в временна неспособност да се справят със собствените си проблеми, хора изпаднали в нужда. Тя обичаше да се чувства полезна, обичаше да се раздава. Имаше невероятно чаровна усмивка, която никога не слизаше от лицето й независимо то настроението в което беше. Точно заради това, никой не предполагаше, че и тя има проблеми като всички нормални хора. Никой не беше успял да стигне до нейното голямо и топло сърце, къдто имаше място за всички и всичко. А може би никой не беше пожелал да стигне до там…

 

 

Името й почти никой не знаеше. Тя беше просто Малката Фея. Нямаше много приятели, но за сметка на това имаше много познати повечето от които само се възползваха от нейната доброта. Малката фея растеше бързо и също толкова бързо попиваше от мъдростта на времето. На 19 години тя опозна и един друг свят. Света на желанията и плътските удоволствия. Беше се запознала с един мъж, който с много търпение и желание я въведе през портите на дяволските желания. В момента в който малкатафея разбра на какво е споссобно тялото й какво е способна да “причини” на един мъж тя откри съвсем нови светове и започна трескаво да изучава тяхната същност и съдържание. Чувстваше се така, сякаш вече е била в тези светове, всичко й беше толкова ново и в същото време толкова познато. Тя беше отприщила инстинктите си, което й помагаше да изживява и открива нови и нови усещания. Това бяха усещания за нещо вече преживяно. Това беше усещане за “Deja vu”. Тези усещания са дремели някъде в нейното крехко същество през цялото това време докато е растяла и съзрявала.

 

 

Малката фея не беше никак невинна в едно отношение. Когато се зародеше желанието в нея, тя се превръщаше в демон. Винаги получаваше това от което има нужда. Научи се да разграничава чувствата от удоволствията. Тя получаваше това което искаше, но също така и беше извор на нестихващи удоволствия. Знаеше как да накара един мъж да се почувства като бог и в същото време като просяк. Тя знаеше как да владее ситуацията, знаеше как да владее желанията. Осъзнаваше каква власт има над мъжете и когато искаше да получи удоволствие, използваше много умело тази власт. Тя играеше ролята на подчинена. Но това беше само привидно. Всъщност, тя беше тази, която диктува правилата.

 

 

Живота й преминаваше, изпълнен с плътски удоволствия и усещане за празнота. Тя имаше всичко материално, но все още никой не беше достигнал до онова място, онази кухина в душата й която зееше празна като ужасна рана. Тя се опитваше чрез любовта си към удоволствието да намери човека, който може да излекува тази рана и да запълни празнотата й. Истината обаче беше, че всички се интересуваха от нея заради тялото и таланта й. Никой нямаше желание да преоткрие това прекрасно и невинно същество, толкова нежно и лесно ранимо.

 

 

 

Малката фея все повече се плашеше от това което виждаше пред себе си а именно едно самотно изпълнено само със спомени бъдеще. А тя имаше мечти…Копнееше за семейство. За любящ съпруг, много деца, къщичка с прекрасен двор, кученце с което да играят децата и котенце, което да мърка нежно сгушило се в скута й, отнемайки напрежението трупало се през изминалия тежък ден върху плещите й… Желания и мечти толкова простички, естествени и реални…Желания изглеждащи невъзможни в нейните очи…

  Малката фея вървеше по алеята в парка замислена и самотна. Беше облечена в ефирна рокля, разкриваща прелестните й крака и подчертаваща извивките на тялото й. Носеше обувки с дискретен ток, които й придаваха съвършен и завършен вид. Както винаги тя беше прелестна. Вятъра си играеше с косите й, очите й бяха тъжни и замислени…Изведнъж тя се сблъска с един мъж. Не беше го видяла кога е изкочил пред нея, замислена в своите проблеми и мечти. Малката фея се извини на човека, но той не й обърна никакво внимание.

Той беше приятен младеж, с небрежно разрошена коса от есенния вятър. Изглеждаше някак притеснен. В очите му се беше огледал страха…Той трескаво търсеше нещо, или може би някого. Викаше някого по име и в гласа му се прокрадваха нотки на отчаяние и болка. Това привлече вниманието на малката фея и тя се спря за да попита младежа, какво му има. Усещаше че трябва да го заговори, това беше порив на вътрешния й глас, за който тя нямаше обяснение. Младежа й каза че е загубил някого. Беше загубил неговата малка принцеса. Тя си помисли, че той е загубил детето си. Изглеждаше толкова притеснен и уплашен.

 


    • Как изглежда твоята принцеса? – попита тя

    • Тя е с големи красиви очи, малко и нежно носле и е толкова мъничка и беззащитна…козината й е бяла, спускаща се на разкшни къдрички…
    •  

Това определено не беше момиченце, помисли си малката фея. Само не разбираше защо толкова се притесняваше той за малката принцеса, която всъщност се оказа кученце.

 

Младежа започна да й обяснява трескаво, че тя (неговата принцеса) била съвсем беззащитна. Била напълно ослепяла и почти глуха. Била на цели 15 години със редица старчески болежки и проблеми…Малката фея го слушаше внимателно и се чудеше как би могла да му помогне. Къде би моголо да е отишло това животинче…Докато в един момент тя не усети нещо студено и влажно да се допира до изящния й глезен…Погледна надолу и видя една малка бяла булонка, с подвита опашка и носле, което търсеше отчаяно позната миризма…В този момент на лицето на младежа се изписа огромното облегчение, което той изпита в този момент. Наведе се и повдигна нежно от земята бедното животинче. То замаха радостно с опашка и в този момент за тях двамата света за миг изчезна. Той й говореше нежно и с огромн любов. Гледаше я с обожание…

Малката фея продължи мълчаливо по алеята…Вятъра прокарваше невидимите си пръсти нежно през косата й, галеше нежно раменете й, след това се заиграваше с падналите есенни листа…очите й се напълниха със сълзи…сълзи извиращи дълбоко от сърцето й. Тя мислеше за младежа и за кученцето което получаваше толкова любов, греховно много любов и нежност…В този кратък момент тя осъзна, колко много й липсва в живота, колко празен от съдържания живот живее…Нейните мечти отново заеха първите редове в съзнанието й, и отчаянието й ставаше още по-голямо. Една сълза се търкулна по прозрачната кожа на лицето й и се спря на устните й. Беше толкова солена и гореща…Като живота на малката фея…След нея друга сълза я последва и така докато накрая не се изляха като водопад от бадемовите й очи. Тя седна на една пейка хлипайки, погледа й беше замрежен от сълзите. Не виждаше почти нищо, не искаше да вижда нищо. Просто даде воля на болката си и тя не преставаше да се излива като бурен поток извиращ от дълбините на планината…от нейната душа…

В този момент някой я хвана нежно за раменете и повдигна брадичката й. Тя видя онази разчорлена от вятъра коса и две недоумяващи големи кафеви очи втренчени в нея. Това беше онзи младеж, който така трескаво търсеше неговата малка принцеса само преди няколко минути. Той се беше сетил, че дори не е благодарил на това прекрасно създание, че му помогна да намери кученцето си. Успял да я догони, сега я гледаше изненадано и леко притеснено и не знаеше какво да й каже. Незнаеше за какво плаче…Само преди минути тя беше усмихната и прелестна…”Сега тя беше даже още по-прелестна” – си помисли младежа, но той не искаше да я вижда толкова тъжна. Не разбираше какво става. Той просто приседна на пейката до нея, постави в скута й малкото същество, което му носеше толкова радост и осмисляше живота му. Тя се усмихна през сълзи. Младежа протегна ръка към лицето й и направи опит да избърше сълзите й. В този момент те бликнаха с още по-голяма сила. Той се стресна. Не доумяваше какво става. За миг си помисли че й причини болка. А малката фея в този момент беше толкова щастлива. Този път сълзите й бяха от щастие, за първи път някой се опитваше да я утеши. Напълно непознат човек, за миг успя д се докосне до онова празно пространство вътре в нея, което копнееше да бъде запълнено. Сълзите й продължаваха да се търкалят, оставяйки солени следи след себе си…

    • Аз исках просто да ви благодаря, че се опитахте да ми помогнете. Не знаете колко много това означаваше за мен в онзи миг на отчаяние в което бях изпаднал…Вие сте толкова красива, приличате ми на фея, на малка фея. С тази прозрачна и нежна кожа, с тези дълги чупливи коси и крехко и изящно тяло…Не бях виждал по-прекрасно създание от вас…Сега когато моята малка принцеса е тук, на сигурно място при мен, бих искал да ви поканя да изпием по един горещ шоколад. Не се плашете, просто искам да ви се отблагодаря, за всичко пък и вие имате нужда от нещо успокояващо и загряващо. Есенния вятър не е толкова топъл и може да настинете…А аз не искам да ви се случи нещо лошо…

Тя стана и тръгна мълчаливо след него. Беше като хипнотизирана. Вървеше с непознат мъж и неговото кученце към близкото кафе. Въпреки това, вътрешния й глас не се обади с предупреждение да не го прави. Тя се чувстваше така, сякаш ги познаваше от години…

    • Хайде, пиинете малко. Трябва да се стоплите. Всъщност не ви питах как се казвате. Аз съм Анди. А това прекрасно създание, което ни срещна е Лиза.
    • И двамата имате красиви имена, каза малката фея. Всъщност Анди, вие познахте, всички ме наричат “малката фея”, още от дете. А колкото до името ми, почти никои вече не се обръща към мен с него. Казвам се Катя.
    • А ще ми кажете ли, Катя защо плачехте толкова неудържимо преди малко. Какво ви се е случило? Такова съвършено създание като вас, не трябва да има поводи да плаче. Сигурно имате съпруг, който ви обожава и би се притеснил д ви види толкова разстроена!
    • Всъщност ме разплакахте вие…Като видях с каква любов обсобвате това прекрасно животинче, си дадах сметка колко празен и безмислен е моя живот. Моите мечти в този кратък миг придобиха още по-голяма прозрачност и почти изчезнаха…Аз плачех заразена от вашето щастие и любов към вашета малка фея и в същото време от болка, че няма кой да ме обсипе с толкова нежност, и няма кого аз да даря с всичката любов на която съм способна…

В този момент очите й отново се замъглиха и тя почти се разплака…

    • Да си призная, бих дала всичко да могада бъда на мястото на това прелестно създание поне за миг – толкова обичана и закриляна, каза малката фея.
    • Но вие ще имате не само един миг, вие ще имате цяла една вечност изпълнена с любов и нежност…повярвайте ми…

Той сведе срамежливо поглед надолу, хващайки нежната й ръка й прошепна “позволи ми да те даря с нежност и любов, имам нужда от теб… Почувствах го още в мига в който те зърнах. Макар и притеснен и уплашен, ти малка феьо ми вдъхна желание за живот, осмисли мъката и болката ми в онзи момент…”

…Малката фея и Младежа с небрежно разрошените от есенния вятър коси вървяха през гората, мълчаливи, изпълнени с мъка и болка и пълни със сълзи очи носейки една затворена картонена кутия…Спряха се под едно огромно дърво. Лятото величествната му корона, сигурно щеше да прави разкошна прохладна сянка, където закачливо да подскачат слънчеви зайчета, родени от слънчевите лъчи, който са успели крадешком да се промъкнат между листата му…

Той започна да копае в основите на дървото гроб, където да поставят безжизненото тяло на малката принцеса…Да тя беше си отишла. Нейното тяло вече беше се изхабило от годините. То просто вече й беше ненужно. Носеше й само болки и страдания последните няколко месеца. Но тя беше успяла да изпълни своята мисия. А именно да намери достоен заместител. Някой който щеше да обича нейния Анди, също толкова безрезервно и искрено, както го обичаше тя. Тя беше открила Малката фея съвсем на време, малко преди да завърши земния си път. Съвсем на време…Малката принцеса издъхна в ръцете на двамата влюбени. За последно ги погледна с големите си кръгли очи и ги погали с къдриците който се стелеха от опашката й…Допря влажното си носле до изящното вратле на малката фея и просто заспа…Те положиха внимателно ценното същество, което бяха поставили в картонената кутия завито с любимата му постеля, в студената и влажна земя…

И двамата тръгнаха обратно към малката къщичка в която живееха с разкошна градина…Там ги очакваше едно весело създание, една малка топка от косми, която не обичаше да седи много време сама. Това бебе, беше рожба на малката принцеса, последната й рожба…Те влязаха в малката къщичка, последвани от подскачащата топка косми след тях. Седнаха на огромната спалня. Младежа притисна в обятията си жената, която обичаше даже повече от собствения си живот и котето, което се беше сгушило в завивките, мързеливо се протегна и се настани в скута на малката фея, където започна нежно да мърка и да придава успокояващите си вибрации на малкото създание, което растеше в утробата на Малката Фея…

 

Написано на

12.08.2008



Тагове:   малката,   малка,   фея,


Гласувай:
6


Вълнообразно


1. анонимен - ot Hristo Hatov
22.05.2010 12:48
Боже милостиви,не бях плакал така от много време....Благодаря.
цитирай
2. zaycheto - ...
22.05.2010 16:52
На мен самата все още ми засяда буца в гърлото докато си го препрочитам.
Радвам се, че съм успяла да пресъздам емоцията така, че да я усетя не само аз.

анонимен написа:
Боже милостиви,не бях плакал така от много време....Благодаря.

цитирай
3. georgibogdanow - Буцата в гърлото е, понеже в напи...
26.05.2010 18:25
Буцата в гърлото е, понеже в написаното си вложила вероятно много истина от себе си. Не е писано като продукт, с който някой да бъде смаян. Затова и текстът е въздействащ. Хареса ми!
цитирай
4. karambol5 - Усмивка :)
29.05.2010 17:28
Усмивка :)
цитирай
5. zaycheto - ...
30.05.2010 19:04
Благодаря ви :)
цитирай
6. анонимен - Ти УСМИХНА денят ми.
03.09.2010 08:08
Ако пренебрегнем общото инфантилно звучене и изцяло описателният тон, без диалог и развитие на сюжета, разказът ти е много добър
цитирай
7. zaycheto - 6. анонимен
04.09.2010 03:04
И защо така анонимно се "УСМИХВАШ"?!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaycheto
Категория: Лични дневници
Прочетен: 145885
Постинги: 14
Коментари: 44
Гласове: 1193
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031